зоокът

Начало | зоокът | Историята на Голдън Ретрийвъра

Историята на Голдън Ретрийвъра

Константин Георгиев | 2015-07-30

Историята на Голдън Ретрийвъра

Беше юли 2011 година. Слънцето изпичаше горката ни площадка, металът беше горещ и листата на дърветата пожълтяваха. Изтощени от всичко това, аз и моите приятели решихме да отидем на един паркинг зад един блок, който се намираше на сянка. Докато си отдъхвахме от горещината и пиехме кола, приятелят ми Еди отиде за джанки. След пет минути чухме крясък, задаващ се от джанковото дърво, погледнахме натам и видяхме как Еди бяга от едно голямо бяло куче с мръсен вид и изключително остри зъби. То лаеше като вълк и изглеждаше като разярен хищник, преследващ плячка. Секунди след това Еди се озова при нас и всички побягнахме от кучето.

Докато тичахме в групичка, то бавно ни настигаше. Решихме да се отделяме един по един, за да го объркаме и на всеки пет секунди по един от нас се отделяше и побягваше настрани. Но кучето не гонеше тези, които се отделяха. Когато и последният се отдели, осъзнах нещо – то преследваше мен.И то щеше да ме настигне, ако не действах бързо. Отскочих встрани към колите и то ме последва. С крайчеца на окото си видях, че приятелите ми отварят един от входовете на блока и са готови да затръшнат вратата на кучето, щом вляза. Затова светкавично се обърнах към кучето и ритнах земята, запращайки малко пясък към очите му. То се разсея и аз използвах момента, за да се затичам към входа, в който ме очакваха приятелите ми. За жалост след секунда отново чух познатия лай зад себе си-кучето още ме преследваше. Следващите пет секунди бяха най-дългите в живота ми. Тичах с всичка сила, за да успея да стигна входа и усещах топлия му влажен дъх, пълен с омраза да докосва краката ми.

Накрая, подхранван от страх, успях да прелетя през отворения вход и приятелите ми затръшнаха вратата пред носа на кучето и то се удари в нея, след което започна да лае. Накрая, след десет минути то се отказа и си тръгна, но ние останахме във входа час. Чак след като се чувствахме в безопасност, излязохме от входа и отидохме на площадката, която вече бе потънала в сянка. Докато бяхме във входа, кръстихме кучето Голдън Ретрийвъра, защото беше бял, но впоследствие се оказа лабрадор. И така, ние не го срещнахме вече…. до другата година, когато той бе довел армията си от кучета. Но това е съвсем друга история...

Участва в конкурса „Моето невероятно лятно приключение



Коментари
1 коментар

Деси , ,

Публикувано на 23.08.2015

Много ми хареса накрая като остави отворена историята! :)

Коментирай
Име*
Фамилия
Възраст
Град